Опасен съм...
ОПАСЕН СЪМ
Опасен съм за себе си, изглежда,
защото остарях – не помъдрях
и още храня милион надежди,
и съм готов за всеки сладък грях,
за който може да не стига огън,
но още има в жилите ми стръв
и още в тъмното да следвам мога
закона, вписан в мъжката ми кръв.
И все така съм пътник сред морето
на бъдещите часове и дни,
платната ми улавят ветровете
на моите ревящи ширини,
а рулят е на опита в ръцете,
че свети в бяло моята коса...
Но той е там, на кърмата, простете,
стои отзад.
А аз съм на носа!
Посоката избирам аз!
И зная –
не всички хоризонти съм открил,
а бурите ще са край мен до края...
Но по-добре тайфун, наместо щил.
Аз зная – от Нептун и от Тетида
тъгата е море без бряг и край,
а радостта е бисер в рядка мида
на дъното на пясъчния рай.
И знам – за себе си опасен, може
и да изчезна в този кипнал ад.
Прати ми само здрави мачти, Боже!
И нека ураганът ми е брат...
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а радостта е бисер в рядка мида
на дъното на пясъчния рай."
Когато сме млади, радостта е море без бряг и край, а мъката е скрита в рядка мида, заровена в пясъка на край света.
Когато сме малки откриваме света и му се възхищаваме, когато остаряваме, разравяме пясъка и търсим заровените миди и...сами превръщаме понякога Рая в Ад.