опасно лоша съм, пази се от мен.
Гласът ти казва, че съм прекрасна,
лъжеш се, ала какво да сторя - ген.
Ето, отново правя го, без да искам,
до теб достигам, защо си натъжен?
Не се мръщи, тъжен не те искам,
изгрей в усмивка, учи се от мен.
Обичам те, когато се усмихваш,
чертите ти омекват, излъчваш жар.
Изпитвам те, мълчиш, притихваш.
Такава страшна съм, голям пожар.
Ела до мен, близо, погледни лицето:
трептят устните, сдържам си дъха.
Едва удържам ритъма на сърцето,
миг още и ще прихне в мен смеха.
Ела близо, чуй издайника отляво,
извира в него от чувства водопад,.
закачливо гледам във очите право.
Дива самодива с нрав буен, млад.
Аз провокирам, пробуждам, жаря...
Вулкан съм, галя с лава от любов,
а докосна ли, страстен огън паля.
Това да издържиш дали си готов?
(а)
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Напълно искрена съм, това не е шега ...
Поздрав и усмивка за теб.