7.10.2011 г., 22:30 ч.

Опасност 

  Поезия
433 0 2

Вървя из пътеки,

стръмни пътеки,

непроходими дерета,

в трънаци, гъсталаци,

едва се провирам,

бодливи шубраци

все ме възпират,

решавам да лазя

и път си намирам.

 

Одрана, съдрана -

с хиляди рани,

стръмнината изкачвам,

а отсреща глигани -

нещо ровят и мачкат,

на другия хълм

самотен вълк

своята жертва изяжда.

 

А аз съвсем сама

в тази гъста гора -

            между тях,

без никаква пушка,

дори пистолет,

но с душа хайдушка

и много късмет

                       успях

и продължих напред.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??