Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши,
ще го пратя красиво оттатък към едни непристъпни земи.
Ако някой детенцето мое за секунда дори нарани,
ще валя и ще бъда пороен. Ще помисля, повика ли „Спри“.
Ще помисля. Цунами ще пратя. Ще пропуша цигари в нощта.
На душата венецът се клати. Аз от болка нелека мълча.
Ако някой в живота обичам, съм готов на мига да умра
и да стана априлско кокиче! Аз съм просто словесна мечта. ...