Не се събудих сутрин знаменит,
дочул през сън часовника да цъка,
а всичко съм постигнал с упорит
и кръстен труд, с непрекипяла мъка.
Иван Николов
Когато се събудих знаменит
от ропота под скромния прозорец
на моя дом, не бе след упорит
и кръстен труд. Какво да си говорим...
Дошла бе вече славата. Но тя
нечакано-неискана пристигна.
Копнеех с неуют да я платя,
с мизерия – не с иронична* книга.
Закачахме Ви просто със Андрей
най-дружески, но лошо се получи.
Живеех волно като чичопей –
днес всеки пуяк дири сгоден случай
да ме кълве до кръв. И вече знам:
срещу писател няма дума слаба.
Шега не носи даже милиграм...
Туй му изяжда славата.
И хляба.
______________________________________________________
- Андрей Германов, Иван Николов
- “Парнас около нас”, книга втора
- дружески шаржове. Пародии.Епиграми.
- Издателство “Христо Г. Данов, Пловдив, 1987 година
© Александър Белчев Всички права запазени
Дошла бе вече славата.
Леле, колко си прав, да знаеш!
Е, ти си го знаеш, нали?
Върха!