Изпуснах всички влакове - за утре и за вчера.
Сама във настоящето се лутам като птица,
опърлена от бремето на много изневери.
Безвременна. Безпаметна. Безименна женица.
Покълнах в чужда нива и дадох плод и семе.
Източих се високо, издигах се на пръсти.
Присмивах се на тия от масата зелена,
шумящи нейде долу със клоните си гъсти.
Събудих се сама, заровена във тиня,
ударена от гръм, прекършена и жадна.
Останах си в калта,самотна и безименна,
разбрала как боли, щом отвисоко паднеш. ...