17.03.2010 г., 12:26 ч.

Опит за прошка 

  Поезия » Любовна
921 0 14

Да ти е светло, да ти е видело,

както на личния ден, пред олтара!

Но докога във съня ми ще идваш?

Няма ли мира за клетата вяра!

 

Тъй ще те нося все: трънче в душата ми,

обич уболо до кръв и до смърт.

Не, от раздяла не тръгва приятелство!

Мъка си, скърши се нашият път.

 

Все да е светло и все да е видело

като в безкрая на приказка бяла!

Но и във онзи свят след мен не идвай.

Да е последната тази раздяла!

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??