Слънцето на юни прегоряло,
бавно стара планина целува,
в танца ти ефирен виждам вятър
с рози закачливо да флиртува.
Сянката ти тънка и висока,
все едно, че роза се извива,
устните ти плътни и червени,
все едно от рози сок си пила.
В шепите, косите ти преливат
къдрави и гъсти -
сякаш цвят на роза съм притиснал
в грубите си пръсти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация