Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел,
удавените стихове изпи.
За да не пиша върза ми ръцете
и дълго плака в старите липи.
Опитах се. А вятърът обиден
пред прага ми измислици реди.
Просъсква тихо: Няма да си иде!
Любов е и се знаем отпреди...