Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър,
във всеки да провиждам ярко слънце.
И никога да не тая кахър,
ни капка злост, нито от подлост зрънце.
Опитах се да бъда по-добър,
но без да питам кой го заслужава.
Задам ли си дори въпрос такъв,
доброто рязко в миг се изпарява!
© Данаил Таков Всички права запазени