Поисках те
и молих се за теб.
Но вече беше късно,
много късно..
Помислих,
че ще те забравя
и съвсем
ще те изтрие времето
от този коловоз зелен,
на самотата
и разхвърляните листи
... От мислите ми,
бягащи към теб,
като коне препускащи в безкрая.
И после плачещи на колене
отново, пак застинали в забрава.
И аз протягайки ръце
опитвам се да задържа частицата вълшебство,
Която пак ме връща в рая.
И отразява някак си жестокостта
на моята реалност :
нежелана.
Опитах се да те забравя, но уви.
От тази празнота в душата,
не успявам.
И търся те,
навсякъде,
без спир.
... И нелогично е,
и тъжничко
..., признавам.
© Нели Р Всички права запазени