---
Заключи ме — подхвърли ми със смях
през клетката оскъдна милостиня.
Единствено в очите ти следях
небето и безкрайното му синьо.
Висях на зъб под ниския таван.
По ъглите си търсех свободата,
но толкова притисках тяло там,
че пръчките се врязваха в ребрата ми.
С протяжен вой измервах оня път —
от ключа, дремещ в джоба ти — до мене.
Но слаба бях, затихваше ревът, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация