djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
7.04.2016 г., 22:48 ч.  

Опитомена любов 

  Поезия » Любовна
2475 6 36

Очите му - очи като на хищник,

светкавици и бури под клепачите.

Душата ù - бездомна, малка скитница,

попадна ненадейно в плен на здрача му.

 

Изплаши се, че той ще я погуби,

а звярът я обикна по човешки.

Отиде си преди да се е влюбила,

от мъка заболя във него, зверски.

 

Опита се сама да го изтръгне

от себе си, но някак неизбежно

отново и отново се завръщаше

към грапавата и първична нежност.

 

Накрая се предаде, уморена,

от всичките надбягвания с времето.

Отдаде му се топла и смирена,

и пусна го да порасте в сърцето ù.

 

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??