Когато тишината е без цвят,
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи
ще тръгнат имена, лица и думи.
И всеки стих дълбоко ще боли,
но ще олеква нещо помежду ни.
Страхът, след крахът на илюзиите,
безкрайното въртене из тревогата,
внезапните проблясъци безумие,
в които да надмогвам с вяра болката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация