severianin (Валентин Чернев)
417 677
29.12.2012 г., 12:32 ч.

Опитът 

  Поезия
564 0 8

 

ОПИТЪТ

 

Зрелост моя, есен моя прошарена,

мои сребърни, мои печални години,

най-ценени са в този свят антикварен

стар тютюн,

стар приятел

и старо вино.

 

Но не е старостта ни имане трупано,

даже опитът старчески не е имане –

той е на безбожна цена откупени

стари тлеещи разочарования.

 

Опитът не е мъдростта на дните ни,

не е божи дар или дар на музите –

опитът е пепел от жарта в гърдите,

светъл дим от изгубени илюзии.

 

Крачим кротки, опитни, белокоси,

кръстосали времето по сто посоки,

по жарта на дните си стъпваме боси –

опитът е изпит преди урока;

 

опитът е билет,

твърде късно купен

– след тегленето на лотарията.

 

Колко много такива билети натрупани,

а нищо никога не се повтаря...

 

Зрелост моя, прошарена есен моя,

мои сребърни, мои години тревожни,

кой ще върне на късното лято зноя?

Невъзможно е, знам! Не е възможно!

 

И когато на зимата в бялата прежда,

си пожелаем “щастлива Нова година!”,

ще е само пореден триумф на надеждата

над богатия опит от всички години минали.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??