"Пиши все така..." – от коментар
Ще пиша с молив по листа
и с пръст по пясъка ще пиша –
за мен, за теб, за любовта,
за всичко, дето в мене диша
и носи радост в твоя ден;
за миг тъгата ти изпива
и в погледа ти възхитен
потрепва пламъче игриво.
Не стигнах висшата естетика,
но думите ми се редят
и ги изпращам на сърцето ти –
там песенно да прозвучат...
Ще пиша, като знам, че чакаш.
Но всеки стих ще е сълза,
защото ни дели Земята...
Любов – напразно хвърлен зар.
© Елица Ангелова Всички права запазени