31.07.2019 г., 15:28 ч.  

Опомнила се 

  Поезия
1342 6 34
Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето,
припява кротко, милва го с ръце,
целува го гальовно по челцето.
Помоли се късмет да му даде
промисълът, от женската ú роля
несправедливо отклонил глава...
Отърси страхове, напъна воля,
изправи за пореден път снага. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

2 място

Предложения
: ??:??