Намирам те в снежна натрупаност,
в едно ноктюрно, тръпнещо в нощта,
в пейзаж лунно-блеснал и притурен
извън времето, с прозрачна светлина!
Намирам те в декор, с гола оскъдност
и на капки, в споменен привкус
и с очертана подкупност за сбъдност,
в очите на цветя, прозряли и смут!
... Намирам те и в крайчец на окото,
да, винаги ще те откривам там
и споделям любовта ти, с която
се оглеждам с другост, в целия свят!