На пътя ме оставиха сама
и чувах стъпките, заглъхващи зад ъгъла.
Още не вярвам, че стана така,
значи - дълго себе си съм лъгала.
Защо ме остави, защо ме измами,
при друга отиде, с любов заслепи я.
Какво, недостатъчна ли беше обичта ми,
или твоята не стигаше за мене?
Мълчиш, защото знаеш, че след време
отново ще се върнеш да ме молиш.
А от нея ти какво ще вземеш -
само обич? А моите разплакани очи? ...