2.10.2008 г., 7:17 ч.

Оптимистично 2 

  Поезия
565 0 1

Продадох си илюзиите слепи,

за да прогледна в мрака глух...

Раздадох всички карти за пътеки

напряко през заглъхващия слух...

Стопих се от сълзите непотекли -

солени са мечтите ми след тях...

Но с всички думи в края неизречени

ще изградя началото след този крах

и после ще обичам, ще празнувам

и всички с мен ще пеят до зори,

защото искам всеки ден да съществувам

и всеки ден смехът ми да гори!

                                     22.01.2008

© Надя Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??