2.10.2008 г., 7:17 ч.

Оптимистично 2 

  Поезия
671 0 1
Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли -
солени са мечтите ми след тях...
Но с всички думи в края неизречени
ще изградя началото след този крах
и после ще обичам, ще празнувам
и всички с мен ще пеят до зори,
защото искам всеки ден да съществувам
и всеки ден смехът ми да гори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??