Безсилен гняв, необуздана нежност,
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи,
в дуел коварен влезли са със съвестта ми,
усмивката ми - пеперуда без криле - мълчи,
забодена с топлийка, сгърчена в стенания.
Прошка, грях, страх и болка, радост и тъга
във молитва възлести ръце протягат,
милост молят за напуканата ми душа,
със вериги вързана за мен, безсилна да избяга.
Твоите безжалостно пронизващи слова
жигосват ме до кръв със тези сложни ноти.
И нищо, че боли, че киска се във мен мъгла -
готова съм да ти прощавам доживотно.
© Даниела Всички права запазени