2.10.2010 г., 23:10 ч.

Оратория "Смесени чувства" 

  Поезия » Любовна
1087 0 4


Безсилен гняв, необуздана нежност,
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи,
в дуел коварен влезли са със съвестта ми,
усмивката ми - пеперуда без криле - мълчи,
забодена с топлийка, сгърчена в стенания.
Прошка, грях, страх и болка, радост и тъга
във молитва възлести ръце протягат,
милост молят за напуканата ми душа,
със вериги вързана за мен, безсилна да избяга.
Твоите безжалостно пронизващи слова
жигосват ме до кръв със тези сложни ноти.
И нищо, че боли, че киска се във мен мъгла -
готова съм да ти прощавам доживотно.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Казват, че от любовта до омразата имало само една крачка.В момента и аз съм на тази вълна,смесени чувства върлуват и в мен.Трудно е.Много ми хареса стиха!
  • хубава оратория!
    Поздрав!
  • Поздрав за стиха и от мен.
    ----
    обаче ... това последното "готова съм да ти прощавам доживотно" - кажеш ли го на мъж - по-добре направо го отпиши ...
  • "И нищо, че боли, че киска се във мен мъгла -
    готова съм да ти прощавам доживотно."

    Дали си струва?!
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??