Огромен орех слънцето закрива.
Разперил клони в ъгъла на двора.
Дълбока сянка, жива и шавлива,
със птичи глас не спира да говори.
В основата му орехче намерих.
Наведох се и си го взех.
Зелената му ризка аз обелих
и вътрешността му без усилие превзех.
А вътре, братчета, сестрички
сгушили се в детски сън.
От черупката потече
бяло млечице навън. ...