Цъки (Христо Манчев)
182 489
19.10.2017 г., 11:37 ч.

Орехът от детството 

  Поезия » Свободен стих
458 2 11

Още помня старият ни орех,
помня как по него се катерехме.


Също помня и наивните целувки
за любов настръхналите кожи.

 

Помня също и реката, 
помня ги и тръните в петите.

Две слънца огряваха планетата

отразявайки се във усмивките.

 

Помни ореха и сълзите ми,

утеха беше ми, когато бях пораснал,

попил ги е във корените си, от бурени обрасли.

 

Помни, но го няма вече,

лоши хора го отрязаха.

Само пън стърчи като надробен камък.

 

Прегърнах го

и отново си поплаках.

 

/Манчев/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Манчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И в моето детство имаше орех, който вече е само пън, на него дядо ми връзваше люлка...
  • Благодаря Ти Веси Еси Обичам Те .!
  • Трогна ме с този орех и спомените, които донесе, Христо. Поздравления, приятелче!
  • И все пак, ореха ще живее, чрез твоите спомени, Христо!
    Харесва ми, много!
  • Браво, Манчев. Много затрогващо.
    Хареса ми
    Поздрави.
  • Благодаря Ви за позитивните коментари приятели.
  • Тъжно и хубаво,Христо!С много смисъл!Поздравления!
  • Цъки, сълзите отмиват мъката! Хубав стих!
  • Много хубаво, Цъки!
  • Поплачи си Маргаритка.. без срам признавам, че когато пиша или чета достойни творби сълзите ми се леят като водопади.. Но така се разтоварвам когато когато знам, че ще ме разберат и оценят хора така истински .. Обичам Те .. Обичам Ви всички!
  • О, Цъки! Ще поплача с теб, ако позволиш...
Предложения
: ??:??