Далечното е всъщност ореолът…
Дамян Дамянов
Поредният приятел свети вечер.
От точно тази светлина съм болен.
Изпратих го, във ореол облечен,
а своята душа прибирам гола.
Осъмвам в битие, от друг решено.
Не топли пламък, който е далечен.
Сърцето се превръща във мишена,
а всеки ореол коварен меч е.
Тече тъга в посърналите вени.
Душата ми остана чисто гола. ...