Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматизма без да искам. Съжалявам, приятели, и отново се извинявам (не че още не изстрадвам това стихче). Реакцията ви беше изключително топла и разплакваща ме. Почувствах се виновна. Но реакцията на един млад поет ми отнесе душата. Беше написал "Приемам твоята песен! Ники." Сигурно се досещате, че ридах с глас. После посетих профила и стиховете му. Повярвайте ми, това 17 годишно момче е роден поет. Не зная по какви причини се чувства жестоко наранен, но стиховете му са чиста проба поезия. Е, някъде се е поолял от ярост, но все пак прозира талант. За неговата наранена, но съпричастна към чуждото страдание душа, написах това стихотворение. Малко е недодялано, но е искрено. За тебе, Ники - с искрена ...