26.06.2020 г., 10:03 ч.  

"Органичен Ерес" 

  Поезия » Любовна, Еротична
1937 1 4

Танцуващ аромат на ерес,

Се стели бавно по бедрата и,

И бликащата лава стене,

Кипи, извира от недрата и...

 

А тя ме моли за почивка,

Но отговарям - Само дишай! 

И там по влажната извивка,

поема с(ъс) език и пиша.

 

Тресе се шеметно земята:

- Хвани се здраво, с нокти... зъби.

И устни впий в(ъв) маранята,

Че грешна си... аз няма да те съдя!

 

Пропадане в(ъв) бездни милион,

Забравено е всичко платоническо,

На части, цели, преродени в стон:

Не спирай! Днес ми е езическо...

 

 

25.6.2020г. 

 

© Тихомир Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Силвия! Радвам се на отзива, особено на "унася".
  • Драска, хапе, унася стихотворението ти, хареса ми много.
  • Благодаря! Радвам се, че е сполучливо, от скоро прописах на български, след доста английска поезия. И да смущенията.. ще ги прегледам..като поутихне пожара
  • Доста огън има, въпреки смущенията в ритъма накрая. Но кой ги вижда в този езически пожар
Предложения
: ??:??