Ори, орачо!

Изори пустеещи поля

(те са толкоз много).
За тях, аз помня,

дядо кървави сълзи проля!

Умря без да си ги върне,

тютюн и грозде  пак да зърне.

В тез земи мойта баба, със сърп и песни на уста

кърми и в люлката люля многобройна челяд.

Сега я няма ни люлката, ни песента!

Получих ги след толкова години,

богата съм на думи и хартия. Дните ми

минават в  клетви неми  и  в немотия.

Ех, пуста орисия!

Не вижда се от нийде слънце.

Няма и месия!