23.03.2008 г., 10:28 ч.

орис 

  Поезия » Любовна
480 0 1
... а те имах за приятел,
своя най -добър приятел,
неочаквано се влюбих, но душата си погубих,
казвам ти това, хич не те виня,
виновни няма - има неразбрани...
да, така е... грешка любовта е, знаем...
Благодаря ти, съдба, понякога си на моя страна,
понякога ме караш да страдам,
не те виня... но моля те сега,
миг на щастие ми подари, дай ми сили,
да забравя след това, за да не боли...
Съдбата ни ориса да се срещнем,
не да се обичаме, а просто ей така,
но по-добре така, така ще бъдем истински,
без да влагаме чувства, ей тъй - на шега.

                21.03.2008г.

© Памела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??