Орисана
Поредна вечер...
Тъмно... Тихо...
Седя в ъгъла... Сама...
Със спомените си...
Седя и мисля за теб...
За времето, когато бяхме заедно...
Тежи ми нещо... Боли...
Опитвам се да притъпя болката, но не мога...
Безсилна съм да сторя нещо...
Сълзи се стичат по лицето ми, изтривам ги с ръка...
Но никога не ще изтрия стаената в душата си по теб тъга...
Защо, по дяволите?... Все на мен...
Обичам те, макар да си далеч от мен!
© Йоана Александрова Всички права запазени