Бяла риза моминска и крехки дантели -

за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.

Червени магии на устните спрели,

червена - следата след женската чест.

Застинало слънце във нанизи златни и

златните нанизи, пръснали меката ръж -

надолу се спускат два пътя обратни,

един е за нея, един - за любимия мъж.

Топлата пепел под везани нощви,

разчертана е още от нейните пръсти,

срязан кичур, желание, заклинание още,

поглед във поглед тя ще прекръсти.

За жената ще бъдат сълзите ни днес.

За разплетени плитки и вплетени длани,

за пропиляната обич и пропиляната чест,

следи от червено, от поглед през рамо.