1.02.2008 г., 22:23 ч.

Орисията на поета 

  Поезия
631 0 1
Мъко моя, спътнице,
завист върла - глутнице.
Докога деня ми ще гасиш
и месечинката ще криеш?

Сгорчи ми хляба - гладувам!
Заключи извор - жадувам!
Сърце ограби - студувам!
Съня прокуди - будувам!

Мъко моя, разнолика,
вземай, ненаситнице!
Всичко ми вземи -
остави ми: изгрева,

песните на птиците,
на нощта зениците,
златната жар на нивята,
нежния шепот в гората.

На Балкана - мъдростта,
на Орлите - волността.
Вятъра буен остави,
да се надбягвам по слога.

Облака чер проводи,
дори без него не мога.
Остави ми в душата
на мечтите крилата.

                Остави ми...
                      крилата!

© Гергина Давидова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубави стихове, Гергина!
    Чакам още. Ще те чета.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??