ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
27.09.2013 г., 19:42 ч.

Орисница 

  Поезия » Любовна
624 0 4

Белег нося в душата - жигосан с очи
от живот несъзнат и предишен,
спомен свит на кълбо уморено мълчи,
но усещам, че още в мен диша.

Щом те зърнах в дъжда, се пробуди за миг
и светкавица с лъч ме прободе,
осъзнах, че съм срещал красивия лик
в моя сън като нимфа да броди...

Може би си орисница в мит за любов
и съдбата ми още чертаеш,
със дъха си запали един огън нов
и какво с мен направи – не зная...

но разбрах, тебе чакам във този живот,
ако двамата днес се разминем,
ще проклинам до края си грешния ход
и в копнеж бавно аз ще умирам.

Ще те стигна и сгуша под моя чадър
и със риск жеста мил да откажеш,
ще опитам късмета си - лош ли, добър,
със плесница ти да ме накажеш...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??