Morgana (Ди)
188 202
21.03.2007 г., 8:05 ч.

Орисница зла ориса на смърт човешката съдба 

  Поезия
837 0 2
Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба...

Призоваваше демони -
черните призраци на нощта.
Мълвеше хрипливо
злокобни слова.

Заклинание мрачно проехтя в тъмата,
понесе се в мрака...
обви в черно земята...

Мъртви души заизлизаха от Ада...
кървави, зли, жадни за смърт,
ограбваха земята без пощада...
разсичаха животи с огнен сърп...

А вещицата зла се смееше без глас,
любуваше се на смъртта...
Ах, колко дълго бе чакала
                  края на света...

В очите горяха пламъци червени.
Викаше в екстаз...
кълнеше душите пленени,
искаше да види света, обгърнат
във вечен, черен мраз...

Наблюдаваше мрачната картина.
Виждаше как демони
разкъсват телата...
Вкусваше кръвта -
черна и зловеща -
обляла земята...

И ето, поредно заклинание
проехтя в тъмнината...
Черни пламъци пропълзяха в нощта...
Изгарящи, изпепеляващи,
разрушаващи земята...

А, тя, орисницата зла...
ликуваше, че бе
проклела и погубила
човешката душа...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен отговор , благодаря ти!
  • Годините и май били са преброени,
    не знаеше това орисницата зла.
    Души, изгубени, изпепелени,
    ще възраждат като приказни цветя!

    Поздрави за стиха, Диана!!!
Предложения
: ??:??