Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!
Запомни, че си чѐдо на Рила,
приютила геройски ехтеж...
Тя шепти, а в очите ти: сила
е пленила юначен копнеж!
Запази от епохите святи
на дедите ни смели духа!
Полети над беди и преврати!
Подари на събратя искра!
Знамената се веят и греят,
а сърцето ти буйно крещи!
За душата, която милее –
всеки път е осеян с лъчи!
© Димитър Драганов Всички права запазени