16.09.2005 г., 18:13 ч.

Още 

  Поезия
686 0 0
И няма светлина,
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни
лудуващото,
ни жажда има
и болката вече не е същата,
а насъщният не е дъхаво слово,
а корички живот,
на места хванали плесен,
надробени
в попарените,
пресолени клетки,

но още се усмихвам...

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??