ОЩЕ
Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове.
И тръгват кораби на път.
За мен изчезва всяка мечта.
Оставам сам със брегът.
И купчинка сухи листа.
Край мен брега с морето разлюбено,
и разпиляни рапани с шум на море.
Зад нас е младост. И време изгубено.
И светкавица, която небето оре.
© Мимо Николов Всички права запазени