Искам да заспя…
но тази студена луна,
спуснала коси
през кривите пръсти на дърветата,
боде лицето ми.
Сенките,
растящи от ъглите,
се усукват с мислите ми
и тънката им мрежа
до задушаване ме стяга.
Затворя ли очи,
съскащи искри се гонят.
Безсънна нощ...
Още една.
А исках да те срещна
поне в съня…
© Ласка Александрова Всички права запазени