Все още аз се колебая,
не зная какво да реша...
Дори не знам какво да правя,
от цели щом аз се лиша.
Вървях по своята пътека,
но дойде време и да спра...
Но тая стъпка не е лека,
аз искам да ви уверя.
Аз по професия съм лекар
и бях във спорта настанен,
не бе задачата ми лека,
тя искаше и ден и нощ!
Отдадох тридесет години,
това е цял един живот,
най-хубавото ми там мина
и почна да ми дава плод...
Аз денонощно се научих
с проблемите да съм на ти.
В безсънни нощи аз се учих,
на мен това не ми тежа...
Аз бях един от най-добрите...
Завиждаха ми за това.
Осмислени ми бяха дните,
работих с′ своята глава...
В боричкането си хитрувах,
но славех своята страна!
На върховете да останем,
аз плащах своята цена...
Сега съм с пенсийката неголяма,
отново съм на кръстопът,
аз векове в живота нямам...
Във коловозите е моят път!
Аз нямам време да се чудя!
При Писането си ще спра!
Заспали струни да събудя...
От скука няма да умра!
© Христо Славов Всички права запазени