3.01.2025 г., 23:39 ч.

Още колко ... 

  Поезия
62 2 4

Мъглата е обзела този свят

и вече няма въздух в дробове́те.

Частици прах подобно опиат

не пускат кислород до умовете.

 

Това пиянство истински личи

в мъглявите ни погледи и страсти.

А толкоз искам слънчеви лъчи,

защото чак душите са обрасли.

 

От Его, лицемерие и злост,

от завист и перверзна самохвала.

Към всеки друг взривихме своя мост,

остана ни мъглата мръснобяла.

 

И лутаме се не открили път,

нагърбили терзания и болки.

Греховни сме, защото сме от плът,

а жадни сме за още. Още колко?!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за смислените коментари и пожелания! Поздрави, Младен, ИнаКалина, Bo!
  • Мъглата, която ни трови дни наред, е вдъхновила прекрасно стихотворение!
  • Финалът!
  • Чудесен стих, Дани!
    Честита Нова година. Да ти носи здраве и вдъхновение!
Предложения
: ??:??