14.01.2007 г., 5:39 ч.
Още малко за безразличието
Кога загубваме очите си за другия?
Загърнати във гняв и във обида,
по шепичка от себе си изгубваме,
а самотата в нощите ни идва.
И стават глухонеми сетивата ни.
Пропускаме,любов,че ти си тръгваш,
че някъде по пътя между двама ни
си станала на болка остроръба...
А можех да извикам,да те спра...
Но не.Преглътнах и сълзите си,и думите.
Сега виси над мене самота
и безразличие куршумено.
Загърнати във гняв и във обида,
по шепичка от себе си изгубваме,
а самотата в нощите ни идва.
И стават глухонеми сетивата ни.
Пропускаме,любов,че ти си тръгваш,
че някъде по пътя между двама ни
си станала на болка остроръба...
А можех да извикам,да те спра...
Но не.Преглътнах и сълзите си,и думите.
Сега виси над мене самота
и безразличие куршумено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ружена Всички права запазени
Предложения
-
-
Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...
-
Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
-
Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
