Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце
и колко светло беше в мойта стая.
И как мечтаех, тихо да замръкне.
А, всеки ден бе толкова безкраен.
Още помня залезите вечер
и колко радваше ме тъмнината.
А, само исках да ме няма вече.
Но, с всяко утро пак се съживявах. ...