1.07.2008 г., 21:29 ч.

... още повече жена 

  Поезия
532 0 4
Сляпа съм в своето незнание
и пропадам много по пътя на надеждата,
като жена, полудяла от нечие признание,
като кораб, издул платна насред безбрежието...

И трудно в тайните пристъпям,
като нимфа, сляпа и погрешна,
от обич в себе си притръпвам,
ала твърде съм свенлива и човечна...

Защото ласките се крият сред безвремие,
щом очите молят се да ги отворя.
Като луда зарад вечното падение,
аз наум със мене си говоря...

Ала твърде много вече се научих
да виждам в теб света отвъд.
Какво направих, че те аз получих,
когато бяха сама на нечий кръстопът...

Ала тръсвам в смут глава,
за да мога пак да те дочакам утре.
Със теб съм още повече жена,
ти отрано ме обичаш, щом се съмне...

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??