Още преди да те срещна в живота си
Не зная как ще те дочакам,
завръщаш се при мен със песен.
Едва дошъл, и разпиляваш мрака.
Прошепваш ми – „Животът е чудесен!"
Не зная как ще се събудя
от тежък стогодишен сън.
Как самотата да прокудя
далеч, от моя дом навън.
Милея за една прегръдка само.
Копнея с погледа си благ
да ме обгърнеш, да усетя рамо
и дръзко да пристъпиш моя праг.
" ...теб аз обичах..."23.06.2000год.
© Мери Попинз Всички права запазени