19.06.2008 г., 11:51 ч.

Още съм дете 

  Поезия
734 0 6
Толкоз време, а пък не пораснах...
Косата ми започна да бледнее,
а поривите - лястовиче ято,
нагоре с лекота се реят.

Ръцете ми - уж вече уморени,
протягат се с безумна топлота,
улавят те, до болка те усещат
и сякаш шепнат ти: Ела!...

Обичала, долюбвала, линяла...
Така и не научих се на ред.
Но знам, че малко съм живяла,
за да порасна - още съм дете.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??