Сред хиляди погледи, като сред водоскоци,
преливащи в тялото ми ежедневие
вървя, а лъжичката доза емоция
в джоба съм стиснал от притеснение.
Залъгвам сетивата си полу-причинно,
с полу-усмивка полу-песни пея.
Недоповярвал в чуждата и своя невинност,
доживот умирам и до смърт живея.
Още утре ще повикам с пръст трамваите,
слисаните светофари в кръг ще светят.
Подръка вървящ със тях денят ще оправдаем
за бъдещите спазми на сърцето.