Мо:
-Ти за мене си оставаш книга
и ме пускаш между редовете,
чрез които любовта пристига
и не сещам вече часовете,
че не спирам аз да те чета-
повече и повече разбирам
кък възможно е любимата мечта
всяка нощ в цялост да събирам.
Лъки:
-Общата любов – една и съща
блика в мене като ясна мисъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация