Очите й не бяха като другите.
(но кой ли днес се вглежда във очи?)
Ръцете й дълбаеха безумия,
а думите оставяха следи.
Отиде си, преди да осъзная,
че точно мен е търсила с години.
Останах да я чакам. Още вярвам,
че някой ден все пак ще се завърне.
© Тони Всички права запазени