airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
23.12.2010 г., 20:29 ч.

Осиротели сърца 

  Поезия
615 0 5

Златно слънце, 

грееш отдалеко,

боязливо бягаш

по полето.

А полето със 

полите бели

скреж нанизан

от мъниста цели -

тихо дреме 

сред таз' стара 

зима - и студена,

и проклета от

години.

Златно слънце,

грей, за да

ни топлиш,

сгрей сърцата

ни измръзнали сиротни -

вятърът на времето

ни носи...

ний сме бурените

боси.


© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??