Осмелих се

17.07.2024 г., 4:18 ч.

Поезия

198 0 0

Осмелих се!

И после стана тихо, много тихо.

Дори започна малко да боли.

В сърцето си аз трябваше

да продължавам да те крия.

Как се осмелих

да те повикам на глас?

Как се осмелих от мечта

да те превърна в желание?

Паля свещ,

стискам ръце,затварям очи..

Пожелавам си..

Не бива!

По лицето ми се стичат сълзи.

В гърлото ми е заседнала буца.

Не мога да поискам това..

Нали?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.