21.07.2016 г., 14:35 ч.
Осми март
на Е.A.
На този ден се сещам винаги за теб -
по-нежна от ветрец в тревите...
Един от спомени обвит портрет
под купола овален на мечтите.
И питам се: заслужих ли те аз,
неверен Рицар дал ти свята клетва...?
От упор гледаш ме, застинала в анфас
и съвестта у мен сражава се с поета.
Ще бъдеш винаги самотен облак бял -
дъждец дарил за вечната ми жажда.
След теб не мога пак да бъда цял,
но разпилян - от любовта ти се прераждам.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво казано! Поздравления!
-
Великолепно, Младене! Аплодирам те!
-
Прекрасен стих! Много ми хареса! Браво, Младене!
-
Истина е, че когато пишеш своята лирика, ти диктува сърцето! Винаги влагаш толкова много чувства и емоции, които няма как да не се усетят!
"След теб не мога пак да бъда цял,
но разпилян - от любовта ти се прераждам."
Прекрасно стихотворение! Поздравявам те, Младене! -
Много е красиво! Жест на истински поет...
-
Красив стих! Поздрави, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
